История

В студения зимен ден на 11 февруари 1935 една нова училищна сграда, която се извисява сред малките схлупени къщички на квартал „Надежда“ в Кючук Париж отваря вратите си и зове малките палавници за наука и добро. Тази сграда е построена с дарения от живеещи.Веселото школско звънче обявява първия учебен ден за новото първоначално училище. Почти от всяка къщичка изскачат момченца и момиченца – малки и по-големи, едни с торбички, други с чанти, а някои с книжки под мишниците. Облечени са скромничко, обути със сандалки, по-рядко с обувки. Отправят се към новото училище с вълнение и жадни за знания очи.

В 6 класни стаи и физкултурен салон започват обучение 12 паралелки, от които: 3 от първо отделение, 2 от второ отделение, 3 от трето отделение и 4 от четвърто отделение с около 500 ученика.

В класните стаи имало само черни дъски, дървени чинове и по един счупен стол за учителя. Не е имало никакви пособия и учебни помагала.

Два месеца след откриването му обществеността и учителския колектив решили новото първоначално училище да носи името на един от първите учители и просветители на българския народ „Св. Климент Охридски“.
Това станало на 13 април 1935 година.

Първите учители в новото училище били:
Стамен Гешев
Христина Петрова
Мария Медникарова
Тодорка Дерменджиева
Лучка Кесякова
Петра Светлева
Ивана Узунова
Костадинка Килемджиева
Кирил Чучков
Петър Помов
Рада Чучева
Йонко Йонков

За главен учител бил назначен учителя Стамен Гешев. Той ръководел училището като директор от 1935 година до 1965 година.

В началото условията за учение били лоши, но скоро закипял интересен живот. Създаден бил хор, танцова трупа, театрален състав. Във физкултурния салон с театрална сцена се организирали забави с вход, разигравали се томболи… Средствата били използвани за подпомагане на бедни ученици и за издръжка на училищната трапезария. По празниците коледари и лазарки обхождали квартала и пеели своите песни.

Закупили книги и създали библиотека с подходящи книги за деца.

Малко по-късно се оформя двора на училището и се огражда с жив плет. В междучасията децата играели на любимата си игра “ Криеница “ в храстите на живия плет.

През тежките години на Втората световна война животът в училището бил смутен. Сред учениците избухнала епидемия от детски паралич. Учебните занятия били прекъснати.

В същото време в училищната сграда се настанили германски войници. Учителският съвет решил, че учебните занятия ще се водят в близките околности на града.

Това станало през учебната 1941-1942 година.

През учебната 1943-1944 година занятията също били прекъснати. Всички ученици се евакуирали в близките села и градове.

Минали тежките години на Втората световна война. Училището отново заживяло своя пълноценен живот. Материалната база се подобрила. Училището ни станало едно от най-подредените, чисто и запазено не само в града, но и в цяла България. От 1974 до 1977 година директор на училището е В. Вълков. През това време училището получава нова придобивка – парно отопление.

Активно внимание към живота на училището отделя Училищното настоятелство. Пръв негов председател е Ангел Шишков. Съвместно с училищното ръководство решават трудните проблеми в цялостния живот на училището.

Похвала за всички учители и ученици, преминали през родното училище, отзовали се на поканата да обогатят историята на училището със своите спомени и разкази, които ще съхранят традициите на просветното дело на НУ „Свети Климент Охридски“!

Директори, ръководили училището за времето от основаването му до днес:
Стамен Гешев от 1935 до 1965 година
Петко Крушев от 1966 до 1974 година
В. Вълков от 1974 до 1977 гтодина
Филка Вангелова от1977 до 1985 година
Румен Стоянов от 1986 до 1987 година
Евгени Костадинов от 1987 до 1993 година
Галина Стоянова от 1993 до 1995 година
Райна Петрова от 1995 до 2007 година
Елена Трифонова – временно изпълняващ директор от 2007 до 2020.

Димитър Стефанов от 2020 година